Когато е време да вземете инвестиционни решения, оставете емоциите си на прага.

– Bogleheads’ Guide To Investing 

Осъзнаването и избягването на поведенческите капани оказват по-съществено влияние върху успеха на вашите инвестиции, отколкото който и да е друг фактор. Емоциите и произтичащите от тях поведенчески клопки често водят до неправилна оценка на толерантността към риска и неподходящо разпределение на активите . Затова е важно да сте запознати с тези капани, преди да вземате решения, свързани с разпределението на активите.

Често срещани поведенчески капани

Закотвяне
Взимане на решение, основано на предишна стойност или събитие („котвата“), въпреки че тези фактори са се променили през времето и нямат значение за настоящото решение. Например, често задържаме губещи инвестиции с надеждата, че тяхната стойност ще достигне покупнатаим цена. По този начин обвързваме стойността на инвестицията с предишната ѝ цена, вместо да я продадем и приемем загубата. Това увеличава риска, тъй като разчитаме на възстановяване на цената.

Склонност за потвърждаване
Тенденцията да търсим информация, която потвърждава нашите убеждения, и да игнорираме противоречащи данни. Например, когато проучваме инвестиция, можем неволно да се фокусираме върху данни, които подкрепят нашата позиция, и да пропуснем аргументи срещу нея. Това може да доведе до неинформирано и едностранчиво решение.

Ефект на притежание
Склонността да оценяваме по-високо неща, които вече притежаваме, отколкото тяхната реална пазарна стойност. Например, акциите, получени като компенсация от работодателя, често се задържат, въпреки че бихме могли да ги продадем и реинвестираме средствата в по-подходящи активи.

Рамкиращ ефект
Начинът, по който е представен изборът, може значително да повлияе на нашите предпочитания. Например, дадена цена може да бъде рекламирана като „10 лв. с отстъпка от 0,50 ст. за плащане в брой“ или „9,50 лв. с добавка от 0,50 ст. за плащане с карта“. Въпреки че цената е идентична, първият вариант се възприема като по-привлекателен.

Заблуда на комарджията
Вярата, че предишни резултати влияят на бъдещи събития, въпреки че те са независими. Например, може да очакваме инвестиция с наскоро претърпени загуби да се върне към предишната си възходяща тенденция, или да смятаме, че дълга серия от печалби увеличава риска.

Стадно поведение
Инстинктът да следваме действията на мнозинството, вместо да се доверим на собствените си анализи. Например, в период на растящ пазар купуваме, за да не пропуснем, а при спад продаваме, за да избегнем загуби. Това често води до импулсивни решения.

Отвращение от загуба
Емоционалната тенденция да предпочитаме избягването на загуби пред придобиването на печалби. Загубата от 100 лв. се възприема като много по-болезнена, отколкото удовлетворението от печалба на същата стойност.

Психическо счетоводство
Склонността да разделяме парите на отделни „сметки“ въз основа на тяхното предназначение, което може да доведе до ирационални финансови решения. Например, хората често спестяват за ваканция, докато имат дългове с високи лихви.

Парична илюзия
Тенденцията да разглеждаме парите в номинална стойност, вместо да отчитаме инфлацията. Например, 1% номинална възвръщаемост може да изглежда приемлива, въпреки че инфлацията от 2% води до реална загуба.

Миопично отвращение към загуба
Засилено отвращение към загуби, провокирано от постоянно наблюдение на краткосрочните резултати. Това често води до прекомерна търговия, без внимание към дългосрочните цели.

Прекомерна самоувереност
Вярването, че сме по-способни в инвестирането, отколкото реално сме. Пазарните движения са често случайни, а надценяването на уменията ни може да доведе до значителни загуби.

Парализа от анализ
Изобилието от избори и информация може да ни направи неспособни да вземем решение. Например, служители често пропускат да се възползват от пенсионни планове, защото не могат да изберат правилната стратегия.

Пристрастие към скорошност
Тенденцията да основаваме прогнозите си за бъдещето само на последните събития. Това може да доведе до купуване на активи на върха на тяхната стойност и продажба в момент на спад.

Избягване на страдание
Страхът от бъдещо страдание може да ни накара да вземем ирационални решения. Например, страхът да не пропуснем потенциални печалби може да доведе до прекомерен риск, докато страхът от загуби може да ни направи твърде предпазливи.

Теория и предистория

Инвестирането не е наука. Това е човешка дейност, която включва както емоционално, така и рационално поведение.

— Джак Богъл, The Clash of the Cultures

Какво е поведенческа икономика?

Поведенческата икономика изследва емоциите, пристрастията и психологическите фактори, които карат хората понякога да вземат ирационални икономически решения. Тя също така анализира защо поведението им често не съответства на стандартните икономически модели, които приемат, че хората правят рационален избор, за да „максимизират удовлетворението си“.

Една от ключовите концепции е, че инвеститорите обикновено са склонни да избягват риска. Те възприемат загубите като много по-болезнени в сравнение с удовлетворението от сравними печалби. Това може да ги накара да поемат излишен риск, за да избегнат загуби, или да се откажат от добре обмислена стратегия под натиска на емоционален стрес.

Ефектите на този тип пристрастия обикновено се проявяват по време на пазарни сривове, когато инвеститорите са склонни да изпадат в паника и да продават активи на ниски цени, ако разпределението на активите им не е съобразено с тяхната толерантност към риск .

История на поведенческата икономика

Поведенческата икономика има дълбоки корени, като много от нейните идеи могат да бъдат проследени до ранни трудове:

  • Даниел Бернули (1738 г.) - В своя труд New Theory on the Measurement of Risk, той разглежда как хората възприемат риска и вземат решения при несигурност.
  • Адам Смит (1759 г.) - В The Theory of Moral Sentiments той анализира как емоциите влияят върху икономическото поведение.

В началото на 20-ти век обаче психологията е изключена от икономиката, за да се придаде на науката по-голяма строгост. Това се променя през втората половина на века благодарение на изследователи като Хърбърт Саймън и Джордж Катона, които акцентират върху важността на психологическите фактори.

Теория на перспективите

През 1979 г. психолозите Даниел Канеман и Амос Тверски публикуват своя основополагащ труд Prospect Theory: An Analysis of Decision under Risk  . Теорията обяснява как хората възприемат икономическите резултати като печалби или загуби и как тази рамка влияе върху техните решения.

  • Хората изпитват по-силна реакция към загуби, отколкото към равностойни печалби.
  • Начинът, по който се представя дадена ситуация (като загуба или печалба), може значително да промени решенията на хората.

Канеман получава Нобелова награда за икономика през 2002 г., а работата му с Тверски остава в основата на поведенческата икономика.

Приложение върху индивидуалните инвеститори

Теорията на перспективите подчертава два основни фактора, които водят до грешки при инвеститорите:

  1. Евристики - Бързи решения, базирани на опит и здрав разум. Въпреки че те често помагат в ежедневието, могат да доведат до грешки в инвестициите. Пример е закотвянето — склонността да се фиксирате върху първоначалната цена на актива, независимо от неговата текуща стойност.

  2. Когнитивни пристрастия - Систематични грешки в начина на мислене, които пречат на обективната оценка на информацията. Пример е Склонност за потвърждаване, което кара хората да търсят информация, подкрепяща техните убеждения, и да игнорират противоположните факти.

Както казва Бен Греъм: „Основният проблем на инвеститора — и дори неговият най-голям враг — вероятно е самият той.“

Поведенческата икономика помага на хората да разпознават тези клопки и да вземат по-информирани и рационални финансови решения.

Източник:

https://www.bogleheads.org/wiki/Behavioral_pitfalls