Рискът представлява несигурността или променливостта на възвръщаемостта на инвестицията, без да прави разлика между печалба и загуба. Въпреки това, инвеститорите обикновено свързват риска с възможността да претърпят финансови загуби.
Толерантността към риск е вашата способност – емоционална и психологическа – да приемате инвестиционни загуби по време на значителни пазарни спадове, без да изпадате в излишно безпокойство или да предприемате необмислени действия, като например да продавате активи. За да оцените дали дадено портфолио съответства на вашата толерантност към риск, е важно да бъдете абсолютно честни със себе си и да си зададете въпроса: „Ще запазя ли инвестициите си при следващия пазарен крах?“
Авторът Рик Фери дефинира риска като:
…мярка за размера на нестабилността на цените и инвестиционните загуби, които можете да понесете, преди да промените поведението си. … Емоционалното решение да промените или изоставите инвестиционен план в резултат на пазарен риск в крайна сметка увеличава риска на портфолиото и намалява възвръщаемостта му. Ако инвеститор е бил на лош пазар достатъчно дълго, за да загуби пари, този инвеститор не иска да излезе от пазара, когато нещата се обърнат. Това се превръща в стратегия на пълен риск и без възвращаемост.
Уилям Бърнстейн, автор в общността на Bogleheads, използва понятието „толерантност към риск“ като синоним на отношението към риска. Той предлага, че инвеститорите могат да оценят своята толерантност към риск, като разгледат как са реагирали по време на финансовата криза от 2008 г. и началото на 2009 г.
Ако сте твърде млади за да сте изпитали кризата от 2008 г. можете да използвате COVID-19 кризата за това ментално упражнение. Дори да не сте имали инвестиции през периода 2019 г. - 2022 г. представете си че сте имали същото портфолио което планирате да създадете в момента и чрез инструменти за бектестинг като Curvo проверете как ви кара да се чувствате спада от -13.7% през 2022 г.
- Продавали активи: ниска толерантност към риск
- Запазили инвестициите си: умерена толерантност към риск
- Закупували още активи: висока толерантност към риск
- Закупували още и се надявали на по-нататъшни спадове: много висока толерантност към риск
За да регулирате нивото на риска във вашето портфолио, можете да промените разпределението на активите си .
Защо толерантността към риска е важна?
Толерантността към риск играе решаваща роля при определянето на разпределението на активите във вашето портфолио (процентното съотношение между акции , облигации и парични средства или техни еквиваленти ). Това разпределение трябва да бъде съобразено с вашите предпочитания и способности, за да ви помогне да останете верни на инвестиционната си стратегия дори по време на неизбежните пазарни спадове.
Способност, желание и нужда за поемане на риск
Лари Суидроу описва разпределението на активите като „процес на инвестиране, който отразява уникалните способности, желание и нужда на човек да поеме риск“. Желанието за поемане на риск се свързва с толерантността към риска, както и със способността ви да запазите дисциплината и твърдостта си, за да останете верни на избраното разпределение по време на пазарни спадове.
Способността за поемане на риск
Тази способност зависи от фактори като времевия хоризонт на инвестициите, необходимостта от ликвидност, стабилността на доходите ви и вашата гъвкавост да коригирате плановете си при нужда от алтернативна стратегия.
Желанието за поемане на риск
Желанието за риск се описва чрез дилемата „яж добре/спи добре“. Поемането на повече риск може да осигури потенциално по-висока възвръщаемост (яж добре), но прекомерният риск може да доведе до емоционален стрес, който ще попречи на съня ви (спи добре). Ако не сте в състояние да понесете емоционално загубите при спад на пазара, вероятно ще се откажете от инвестиционната си стратегия, което може да доведе до неблагоприятни резултати.
Необходимостта от поемане на риск
Необходимостта от риск се определя от нормата на възвръщаемост, която трябва да постигнете, за да реализирате финансовите си цели. Важно е да помните, че поемането на допълнителен риск с надеждата за по-висока възвръщаемост може да доведе до обратен ефект. След като сте постигнали целите си и сте натрупали достатъчно богатство („спечелили играта“), не е разумно да излагате портфейла си на ненужни рискове, тъй като потенциалните загуби могат да имат много по-сериозни последствия от ограничените ползи от допълнителни печалби.
Защо толерантността към риск е трудна за определяне?
Да разберете своята емоционална толерантност към инвестиционния риск означава да осъзнаете своите индивидуални цели, нужди и реакции – нещо, което често се оказва предизвикателно.
Джейсън Цвайг, в книгата си „Your Money & Your Brain“, отбелязва, че възприемането на риска е динамично и се влияе от миналите ви преживявания, това дали сте сами или част от група, степента на познатост и контрол върху риска, начинът, по който той се представя, както и моментното ви настроение.
Финансовите съветници често използват въпросници за толерантност към риск, за да оценят дали инвеститорите са склонни към по-агресивен или по-консервативен подход. Джейн Брайънт Куин обаче критикува тези инструменти в книгата си „How to Make Your Money Last“, като ги описва като ненадеждни. Тя посочва, че вашето усещане за риск може да зависи от моментното ви емоционално състояние – ако акциите растат и сте имали добър ден, може да сте по-склонни към риск. Но ако пазарът пада и се сблъсквате с лични трудности, вероятно ще станете по-консервативни.
Рик Фери подчертава, че въпросниците могат да бъдат полезни, ако са добре съставени, но те не са достатъчни, за да определят оптималното разпределение на активите. Той отбелязва, че инвеститорите често надценяват толерантността си към риск по време на добри пазари, докато по време на лоши пазари осъзнават истинските си граници, когато несигурността е по-голяма. Това предполага, че разбирането на личната толерантност към риск изисква много повече от стандартен въпросник и включва по-задълбочена самооценка.
Въпросници за самооценка
Различни консултантски фирми предлагат въпросници за самооценка, които могат да помогнат на инвеститорите да определят своята толерантност към риск и да изготвят начално разпределение на активите.
Например, Vanguard предоставя инструмент като „Въпросник за инвеститори “. С отговорите на няколко въпроса този инструмент бързо генерира препоръчано разпределение на активите, без да предлага конкретни инвестиционни инструменти.
Въпреки полезността им, тези въпросници имат своите ограничения. Те често служат и за защита на фирмата, като документират, че клиентът е приел определено ниво на риск.
Полезността на подобни инструменти е била подложена на критика, тъй като те обикновено не отчитат три основни фактора, които влияят значително върху отношението на човек към риска:
- Наследствено предпочитание към поемането на финансови рискове.
- Социално влияние, включително мнението на приятели и познати.
- Житейски опит, особено преживяванията през формиращите години.
Въпреки ограниченията, тези въпросници могат да бъдат полезни, тъй като поне предизвикват размисъл по въпроси, които са по-задълбочени от простото питане: „Какъв процент акции мислите, че е подходящ за вас?“
Поведенчески капани
Основна статия: Поведенчески капани
Разбирането и избягването на поведенчески капани е ключов фактор за вашия инвестиционен успех, често дори по-важен от други аспекти на инвестирането. Емоциите и свързаните с тях поведенчески клопки могат да доведат до грешки при оценката на толерантността към риск и при избора на разпределение на активите. Ето защо е важно да разпознаете тези капани, преди да вземете ключови инвестиционни решения.
Един от най-значимите капани е неприязънта към загубата – емоционалната склонност да предпочитате избягването на загуби пред реализирането на печалби. Например, ако загубите €100, емоционалната болка, която ще изпитате, вероятно ще бъде много по-силна от удовлетворението, което бихте почувствали при спечелването на същата сума.
Признаци за неприязън към загубата включват:
- Честа проверка на портфолиото (почти ежедневно).
- Преждевременна продажба на активи, за да се “заключат” печалби.
- Продажба на активи по време на спад, за да избегнете по-нататъшни загуби, дори ако първоначално не сте планирали да продавате.
Осъзнаването на тези модели на поведение и тяхното влияние върху инвестиционните ви решения е от съществено значение за дългосрочен успех.
Източник: