Борсово търгуваните фондове (БТФ) (на английски: exchange-traded funds, ETFs) са фондове от отворен тип, чиито дялове се търгуват на фондови борси. Те обикновено са създадени така, че цената на техните дялове да следва стойността на определен базов актив, като например борсов индекс, търгувана стока (като петрол, злато, метали, зърно и др.), валута или набор от валути, акции на компании от конкретен икономически сектор и други. Това позволява на инвеститорите да постигнат глобална диверсификация на своите инвестиции, като същевременно ги разпределят между различни класове активи (като злато, недвижими имоти, енергийни, земеделски и индустриални суровини, акции, облигации и валути), с относително ниски разходи, които правят възможни инвестиции с по-малки суми.
Историята на БТФ започва през 1989 г., но те стават широко разпространени през 1993 г., когато Нейтън Мост и Стивън Блум създават депозитарните разписки на Standard & Poor’s. Те стават известни като SPDRs (или Spiders) и се утвърдиха като най-големите БТФ в света. Друг популярен вариант на БТФ е PowerShares QQQ, който следи индекс NASDAQ 100 и се предлага на NASDAQ Stock Exchange. През 1996 г. Barclays Global Investors представя WEBS (World Equity Benchmark Shares), които по-късно са преименувани на iShares MSCI Index Fund Shares. WEBS представляват иновация, предоставяйки на обикновените инвеститори лесен достъп до чуждестранни пазари.
Индекс ETF (Index ETF)
Индекс ETF-ите отразяват ценовото движение на индекси като S&P 500, DJIA, DAX30, Nikkei225 и други, но за разлика от самите индекси, те се търгуват като акции на международните борси. Чрез инвестиции в този тип фондове, инвеститорите имат възможност да диверсифицират портфейлите си и така да намалят риска от потенциални загуби. Освен това, индексните ETF-и са популярни заради по-ниските разходи (в сравнение с индивидуалната покупка на ценни книжа), прозрачността, високата ликвидност и данъчните предимства, които предлагат. Докато при взаимните фондове нетната стойност на активите се изчислява в края на търговския ден, цената на ETF-ите се променя през целия ден, в зависимост от движението на базовия актив.
Макар ETF-ите да не гарантират пълно съответствие с ценовите и доходните показатели на индекса, портфейлното им управление се стреми да постигне максимално близък резултат. Един от първите ETF-и, SPDR, предоставя възможност за търговия с индекса S&P 500, без да е необходимо директно инвестиране в него, което го прави особено привлекателна алтернатива.
ETF на паричния пазар (Money Market ETF)
ETF на паричния пазар инвестират в краткосрочни, високоликвидни инструменти като държавни ценни книжа и банкови депозити.
Стоков ETF (Commodity ETF)
Терминът може да има две различни значения. Първият тип стокови ETF са фондове, които следят ценовите движения на суровини като злато, нефт и други. Тези фондове се отличават с ниска корелация с фондовите пазари, което ги прави подходящи за диверсификация.
Вторият тип стокови ETF инвестират в акции на компании, занимаващи се с производство на суровини. Така инвеститорите също могат да участват в суровинния сектор, но този тип фондове са силно свързани с фондовите пазари. Ако портфейлът ви вече включва акции, експертите препоръчват да изберете първия тип стокови ETF за по-добра диверсификация.
Облигационнен ETF (Bond ETF)
Облигационният ETF представлява фонд, който инвестира в разнообразни категории облигации, включително дългосрочни и краткосрочни, корпоративни облигации и държавни ценни книжа. Подобно на взаимните фондове , облигационният ETF също обединява кошница от облигации, но за разлика от тях, се търгува на борсата. Това го отличава от облигациите, които се предлагат чрез частно пласиране или извънборсов пазар.
Валутен ETF (Currency ETF)
Валутните ETF предлагат допълнителна възможност за диверсификация на инвестиционния портфейл, като същевременно служат като защита срещу колебанията на валутните пазари. Тези фондове могат да бъдат насочени към определена валута или към кошница от различни валути.
Активно управляван ETF (Actively managed ETF)
Тези ETF се управляват от екипи от инвестиционни професионалисти, които подбират ценните книжа във фонда въз основа на задълбочени проучвания и анализи. Подобно на активно управляваните взаимни фондове , този тип ETF се отличават с по-високи такси и често с несигурна възвръщаемост.
Има и ETF, които следват специфични стратегии, като социално отговорно инвестиране или подходи за намаляване на волатилността и минимизиране на риска. Затова е важно инвеститорите внимателно да преценят своите цели и готовността си да поемат риск, преди да изберат подходящ ETF.
Американски ETF и UCITS ETF
Основна статия: Данъци в България
Американски ETF
Американските ETF, регулирани от SEC, функционират предимно на американските пазари съгласно Закона за инвестиционните дружества от 1940 г. и Закона за ценните книжа от 1933 г. Те предлагат благоприятни данъчни условия за инвеститори в САЩ и предоставят повече свобода за използване на ливъридж и заемане на ценни книжа в сравнение с други фондове.
Инвестирането в американски ETF не е ограничено само за гражданите на САЩ, тъй като няма специфични закони, които да забраняват на чуждестранни инвеститори да участват. Американското правителство и SEC активно насърчават чуждестранни инвестиции за подпомагане на капиталовите пазари и икономиката на страната.
За граждани на ЕС обаче достъпът до американски ETF е по-сложен. От 2018 г. европейските регулации изискват ETF да предоставят „Документи с ключова информация“ (KID), които не са налични за ETF, регистрирани в САЩ. Това доведе до ограничение за индивидуални инвеститори в ЕС, освен ако те не се класифицират като професионални клиенти. За да получите този статут, обикновено се изисква финансов портфейл от поне 500 000 евро. Като алтернатива някои американски брокери могат да предоставят алтернативни начини за достъп до тези фондове.
UCITS ETF
Регулирани от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA ) и съгласно директивата за UCITS, тези ETF-и са насочени към глобалните пазари с изявено присъствие в Европа, като същевременно осигуряват данъчна ефективност за инвеститори извън САЩ. Те са подложени на по-строги правила относно заемането на ценни книжа и използването на ливъридж , като могат да избират между разпределяне или реинвестиране на дохода.
UCITS ETF-ите обикновено са базирани в Люксембург или Ирландия и предлагат значителен глобален достъп с възможности за валутно хеджиране. Те се отличават със строгите си стандарти за защита на инвеститорите и диверсификация на риска.
Глобалните инвеститори, включително тези от Азия, Южна Америка и Близкия изток, имат лесен достъп до UCITS ETF, което ги прави привлекателен избор извън пределите на ЕС.
Регулаторни разлики
| Изискване | UCITS ETF | U.S ETF |
|---|---|---|
| Седалище | Трябва да е базиран в данъчно неутрална европейска държава | Обикновено базиран в САЩ. Офшорни фондове също съществуват, но са по-рядко срещани |
| Опции за обратно изкупуване | Изкупуване в рамките на един месец | Политиките за обратно изкупуване варират; често е налично ежедневно обратно изкупуване |
| Правила за концентрация на активи | Никакъв актив не надвишава 10%; притежанията от повече от 5% не могат като цяло да надхвърлят 40% | Правилата за диверсификация варират; взаимните фондове често имат различни стандарти и някои ETF могат да бъдат силно концентрирани |
| Ограничения за заеми | Не се разрешава временно вземане на заеми за инвестиционни цели | Фондовете могат да вземат заеми с ограничения, посочени в Закона от 1940 г. и специфични политики на фонда |
| Документация и информация за инвеститора | Трябва да се предостави документ с ключова информация за инвеститора и проспект | Фондовете трябва да предоставят проспект, а за ETF допълнителна информация под формата на Обобщен проспект или Декларация с допълнителна информация. |
| Разкриване на ценова информация | Трябва незабавно да информира инвеститорите за промени в цените, свързани с транзакциите | Трябва да разкрива NAV всеки ден и ETF обикновено имат налични индикативни стойности в рамките на деня. Изискванията за прозрачност на цените при транзакциите варират |
Разпределящи (Distributing) ETF и Натрупващи (Accumulating) ETF
Основна статия: Сравнение на натрупващи се ETF и разпределящи ETF
Разпределящи (Distributing) ETF
Разпределящите (Distributing) ETF (борсово търгувани фондове) са вид ETF, които периодично изплащат дивиденти или други приходи директно на инвеститорите. Тези приходи обикновено идват от дивиденти на акции или купонни плащания от облигации в портфейла на фонда.
Основни характеристики
- Дивидентни плащания: Фондът разпределя всички или част от получените приходи на инвеститорите в кеш.
- Честота на изплащане: Обикновено плащанията са тримесечни, полугодишни или годишни, в зависимост от политиката на фонда.
- Прозрачност: Разпределенията са ясно видими, което улеснява планирането на доходите.
- Подходящи за доходоориентирани инвеститори: Те са предпочитани от инвеститори, които търсят редовен паричен поток.
Предимства
- Осигуряват ликвидност чрез директни плащания.
- Подходящи за инвеститори, които разчитат на дивидентите за покриване на разходи или за реинвестиране в други активи.
Недостатъци
- Получените дивиденти подлежат на данъчно облагане в България.
- Не се възползват от ефекта на сложната лихва , както натрупващите (Accumulating) ETF.
Те са популярни сред инвеститори, които търсят постоянни доходи или предпочитат ръчно да реинвестират приходите.
Натрупващи (Accumulating) ETF
Натрупващите (Accumulating) ETF са вид борсово търгувани фондове, които не изплащат дивиденти или купонни плащания директно на инвеститорите. Вместо това, всички получени приходи се реинвестират автоматично обратно в актива на фонда. Това води до увеличение на стойността на дяловете на фонда.
Основни характеристики
- Реинвестиране на приходи: Получените дивиденти и лихви се използват за закупуване на допълнителни активи, увеличавайки стойността на фонда.
- Няма директни плащания: Инвеститорите не получават редовни парични потоци.
- Дългосрочна стратегия: Подходящи са за инвеститори, които се фокусират върху растежа на капитала във времето.
Предимства
- Ефект на сложната лихва : Реинвестирането на приходите увеличава потенциала за растеж на инвестицията.
- Данъчни облекчения: В някои юрисдикции, като България, неразпределените приходи могат да бъдат по-ефективни от данъчна гледна точка.
- Простота: Не е необходимо ръчно да се реинвестират дивиденти.
Недостатъци
- Липсват регулярни парични потоци, което ги прави неподходящи за инвеститори, нуждаещи се от доходи.
- По-трудно е да се изчисли точната доходност от реинвестираните приходи.
За кого са подходящи
Натрупващите ETF са предпочитани от инвеститори, които търсят дългосрочен растеж и са готови да оставят инвестициите си да растат, без да теглят приходи. Те са популярни сред хора, които изграждат капитал за пенсиониране или за други бъдещи цели.