Инвестиционна политика (ИП) е документ, който определя вашите общи инвестиционни цели и задачи. Той описва стратегиите, които ще използвате за постигането на тези цели, и включва конкретна информация като разпределение на активите , толерантност към риск и изисквания за ликвидност.

Алтернатива на инвестиционна политика

В някои случаи изготвянето на официално изявление за инвестиционна политика може да бъде прекалено сложно или неудобно. Вместо това, можете да съставите по-опростен инвестиционен план. Независимо дали го наричате политика или план, основната цел е да имате яснота относно управлението на вашите инвестиции и постигането на финансовите ви цели.

Форумът на Bogleheads често получава въпроси като: „Имам спестени €50,000. В кои фондове да ги инвестирам?“. Разработването на инвестиционен план може да даде ясен отговор на подобни въпроси.

Инвестиционният план може да бъде прост и да следва тези стъпки:

  1. Определете целите си. Направете ги колкото се може по-конкретни, като същевременно имайте предвид, че те могат да се променят с времето.
  2. Създайте план за всяка цел. Включете какъв вид сметка ще използвате за спестяване, годишната сума, която ще заделяте, разпределението на активите за постигане на целта с минимален риск, и план Б в случай на непредвидени обстоятелства.
  3. Изберете подходящи инвестиции. Търсете инструменти с ниски разходи, като например индексни фондове , за да улесните процеса.

Примери за често срещани цели, които могат да бъдат включени в инвестиционен план:

  • Събиране на €40,000 за първоначална вноска за жилище до 30 юни 2030 г.
  • Набиране на достатъчно средства за покриване на университетските такси след 13 години, когато 5-годишното ви дете навърши 18.
  • Натрупване на €2 милиона за пенсиониране до 1 януари 2050 г.

Предимства на инвестиционната политика

Всеки инвеститор може да се възползва от инвестиционна политика, тъй като тя служи като основа за всички бъдещи инвестиционни решения. ИП действа като ориентир, дефинира целите и осигурява систематичен процес на инвестиране. Тя ви помага да останете фокусирани върху целите си дори при краткосрочни пазарни колебания и предоставя база за сравнение на резултатите от различните активи в портфейла ви.

Ако използвате финансов консултант, ИП определя как ще бъдат управлявани активите ви. Можете да я използвате за преценка дали портфейлът постига заявените от вас цели. ИП също помага да оцените предложените промени в инвестициите спрямо вашите основни цели.

Добре изготвената инвестиционна политика подкрепя дългосрочна дисциплина, базирана на разумни решения, вместо на свръхсамоувереност или паника при пазарни сътресения.

Рискове при липса на инвестиционна политика

Без писмена политика хората често вземат решения, водени от текущи събития, което може да доведе до преследване на краткосрочни резултати, които вредят на дългосрочните ви цели. Политиката насърчава фокуса върху дългосрочната перспектива, особено в нестабилни или прекалено оптимистични периоди.

Примерна инвестиционна политика

Основни секции на ИП

  1. Информация за финансовите сметки:

    • Къде се намират вашите финансови активи?
    • Колко от тях са в данъчно-облекчени сметки (напр. IRA, 401(k)) спрямо облагаеми сметки?
    • Какъв е размерът на бъдещите ви вноски?

  2. Инвестиционни цели, времеви хоризонт и толерантност към риск:

    • Вашите краткосрочни финансови цели и нужди от ликвидност.
    • Дългосрочните ви цели и пенсионни планове.
    • Времевата рамка за постигане на целите.
    • Необходимият размер на активите.

  3. Класове активи за използване и избягване:

    • Активи, които трябва да включите, например:
      • Американски акции.
      • Международни акции.
      • Облигации.
    • Активи за избягване, поради висок риск, големи разходи или данъчни задължения, напр.:
      • Хедж фондове.
      • Активно управлявани фондове с високи такси (над 1%)
      • Технологичен сектор (ако работите в него).

  4. Цели за разпределение на активи и диапазони за ребалансиране:

    • Целево разпределение между акции и облигации.
    • Целева експозиция към международни инвестиции.
    • Времеви рамки за промяна на разпределението.
    • Минимални и максимални отклонения, които задействат ребалансиране.

  5. Процедури за мониторинг и контрол:

    • Честота на наблюдение.
    • Бенчмарк за сравнение на възвръщаемостта на портфейла.
    • Приемливи отклонения от бенчмарка (като размер и период).
    • Конкретни процедури за промени в ИП, напр.:
      • Финансови или житейски причини за промяна.
      • Причини да не се правят промени (напр. краткосрочни пазарни движения).
Пример за ИП
Инвестиционни цели: Това са основните ми цели за инвестиционната програма. Разработил съм ги след преглед на финансовите си ресурси, финансови цели, разпределение на активите, толерантност към риск и времеви хоризонт.
  • Цел 1: Пенсиониране на 57-годишна възраст
  • Цел 2: Годишен доход от инвестиции от поне €45,000 след данъци и по текуща стойност на парите (предполага се инфлация от 3.0% годишно)
  • Цел 3: Оставяне на значимо наследство за децата ми
  • Цел 4: Минимизиране на потенциалните данъчни задължения
  • Цел 5: Мониторинг на разпределението на портфейла спрямо зададени лимити, сравняване на възвръщаемостта спрямо очакванията и преразглеждане на портфейла при необходимост
Толерантност към риск: Способността ми да толерирам несигурностите, сложностите и волатилността на инвестиционните пазари беше взета предвид при разработването на тази инвестиционна програма. Основните фактори, които повлияха на толерантността ми към риск и разпределението на активите, са: възраст, текущо финансово състояние, конкретни финансови цели, доход и неговата променливост, предишен инвестиционен опит.
Лимити за активи: Портфейлът ми е разработен съобразно определени ограничения за притежание. Това са минималните и максималните проценти на инвестиции във всяка клас активи:
  • Големи компании в САЩ (15-30%)
  • Средни компании в САЩ (10-25%)
  • Малки компании в САЩ (5-15%)
  • Чуждестранни акции (5-15%)
  • REITs (0-15%)
  • Държавни облигации със среден срок (10-25%)
  • Корпоративни облигации (0-10%)
  • Кеш и еквиваленти (5-20%)
Целево разпределение: Въз основа на моите финансови ресурси, цели, времеви хоризонт, данъчен статус, ограничения, толерантност към риск и очаквано представяне на инвестициите, е определен препоръчителен портфейл. Той балансира риска и възвръщаемостта и се опитва да постигне заявените цели. Първоначалното разпределение на активите е:
  • Големи компании в САЩ (25%)
  • Средни компании в САЩ (10%)
  • Малки компании в САЩ (5%)
  • Чуждестранни акции (15%)
  • REITs (10%)
  • Държавни облигации със среден срок (25%)
  • Корпоративни облигации (5%)
  • Кеш и еквиваленти (5%)
Критерии за подбор: Инвестиционните портфейли, използвани за прилагане на програмата, трябва да отговарят на определени критерии за подбор и да се наблюдават за съответствие с насоките на инвестиционната политика, значителни промени в портфейлите и сравнителното им представяне спрямо подобни инвестиции. Разходното съотношение и общите разходи на фондовете са важен критерий. За да се минимизира отклонението от стила, се предпочитат индексни фондове, ако са налични за даден клас активи.
Процес на преглед: Инвестиционното представяне ще се наблюдава и докладва на тримесечна база и ще се сравнява с подходящи бенчмаркове. Инвестиционната програма ще се преглежда поне веднъж годишно, за да се уверим, че продължава да постига заявените цели. Тъй като програмата е дългосрочна, периодичните корекции трябва да са минимални.
Ребалансиране: Теглото на всеки клас активи в портфейла ще варира. Тези отклонения ще се допускат в рамките на разумен диапазон от плюс или минус 5% или 25% от първоначалното разпределение, което бъде достигнато първо. За да се минимизират данъчните събития при ребалансиране, ще се използват дивиденти и нетни парични постъпления за достигане на стратегическите цели за разпределение на активите. Ако паричният поток не е достатъчен за достигане на целите, ще се вземе решение за продажба на активи.

Източник:

https://www.bogleheads.org/wiki/Investment_policy_statement